Полковник Петър Иванов Димков е български офицер от Българската Царска Армия, живял здравословно до 94 г. възраст. Роден в София на 18.12.1886 г. Починал в София на 04.10.1981 г.
  След пенсионирането си се отдава на вътрешния глас и става Народен Лечител.
  Родоначалник е на ирисовата диагностика в България.
-- Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди синът им Петър, семейството емигрира в София.
  През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия.
  Неговата дъщеря Лили Димкова споделя, че там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещавал и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересувал се е също от хомеопатия, посещавал лекции, беседи по Тибетска медицина. Там намерил и първите книги за ирисова диагностика на доктор Пекчели, която изключително много го заинтересувала и става след това негов начин за диагностициране. Запознал се и с книгата на М. Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга. ^{Спомени т.3
  Бил е много широко скроена личност, за него толерантността към всички народи и религии е била еднаква.
  Изучил е Корана, учението на Хермес в Египет, на Тот, Заратустра, Буда, Християнството и е доказвал, че Истината е една, но впоследствие много неща са изопачени.
  След това се запознава с учителя Петър Дънов и вижда, че и неговото учение, което е чистото християнско учение е толкова еднакво с това на Лев Толстой и всички останали. Той е казвал: „Какво е България – една мънинка страна, но е толкова особено място. Орфей, богомилите, Петър Дънов – такива огромни всемирни учители са дошли в тази малка страна.“ Филми т.4
През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и бива раняван многократно.
  След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 сключва брак. През 1925 служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 служи в Свищов. От 1929 г. служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод.
  През 1931 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград.
  През 1933 г. е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина.
  През 1934 г. е назначен за помощник командир на 4-а пехотна преславска дивизия.
  По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.
  Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на VІІІ Приморски полк и построяването на парка–мавзолей „Владислав Варненчик“.
  През 1935 г. е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.
  През 1936 г. е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело – билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест.
 Привърженик е на идеите на Петър Дънов. Лекува всичките си пациенти безплатно.}

Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939.
  Последовател на Петър Дънов, участвал в събирания на Бялото братство. През периода 1944 – 1990 книгите му са забранени от политическата цензура. След 1990 г. делото му отново добива популярност.
  През 1981 г. режисьорът Михаил Венков прави документалния филм „Срещи с Петър Димков“.
  През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филма „Лечителят“ по книгата на Лили Димкова „Петър Димков – Моят баща“.
  Димков ледник на остров Брабант в Антарктика е наименуван на Петър Димков.

-

Моите прародители имаха честта да го познават и да са му приятели. Иначе и аз признавам неговите заслуги и съм писал за него: barin.blog/history/2016/06/06/petyr-dimkov-lechiteliat.1456343. Може да Ви е от полза.
Поздрави!