Ръчно написани ноти  от Йохан Себастиан Бах.
=Пълното разбиране на музикалната нотация в Европа започва през Средновековието, V-XV век, след което е адаптирана по целия свят.
=Музикални символи са знаците и символите, използвани от около 13-ти век в музикалната нотация на музикалните партитури, стилове и инструменти, за да опишат тяхната тоналност, ритъм и темпо, и до известна степен тяхната артикулация.
Списък с елементите на нотния запис:
Петолиние Аколада (скоба, свързваща две петолиния, за да укаже едновременното им изпълнение)
Ключ (отправна точка за нареждането на тоновете/нотите)
Ноти, фиксиращи музикални тонове, подредени в Научна система за означение на музикални тонове и в темпериран строй и диатоничен лад Лигатура (сливане на ноти)
Допълнителна линия, ползвана при отдалечаване на нотите от петолинието
Такт, разделящ композицията на равни интервал наречени времена, посредством тактови черти
ВремеРазмер (брой времена
Тактова чертаПаузиАлтерация и хроматизъм (#,♭ и ♮)
Невма (указание за повишаване/понижаване на тона, без абсолютно фиксиран размер)
Полутон (тон, отстоящ между два последователни тона на хроматична скала)
Четвърт тон (тон, отстоящ между два последователни полутона на хроматична скала)
Арматура и тоналност (глобална употреба на # и ♭), която бива минорна или мажорнаМодулация (преминаване между тоналности)
ПедалиАртикулация (начин, по който се изпълняват тоновете)
ЛегатоСтакато (кратко, отсечено изпълнение на маркираните ноти)
Тенуто (задържане на тона до неговата пълна стойност без съкращение)
Портато (леко прекъсване на тоновете в даден нотен пасаж)
Маркато (указва засилено изпълнение за нота, акорд или пасаж)

• Глисандо (плавен преход от един тон към друг)
• Портаменто
• Басо континуо (означения до основните, басови тонове, позволяваща хармонична импровизация)
• Пръстовка
• Мелизъм/фиоритура (мелодични украшения на тона):
• Ачакатура (украсяваща нота, отстояща на половин тон от главната)
• Групето (бързо редуване на горен съседен, главен, долен съседен и отново главен тон)
• Глисандо (забавен преход с приплъзване между два тона
• Каденца
• Мордент (кратък тон, отстоящ на секунда от основния)
• Нахшлаг (един или няколко кратки тона, които встъпват след украсявания, и звучат за част от стойността му)
• Рулада
• Тремоло (бързо повторение на един музикален тон при струнните инструменти)
• Трилер (бързо редуване на две съседни степени от музикалната гама)
• Форшлаг (кратък тон пред нота)
• Интонация
• Темпо (относителната скорост на изпълнение, която варира според интерпретацията)
• Агогика (промяната във водещото темпо)
• Динамика (локална промяна на силата)
• Метрум (периодичната пулсация, породена от редуването на силни и слаби моменти, наречени метрични времена)
• Ритъм (огранизираното движение в музиката, породено от редуването на различни тонови трайности)

=

Брайлов символ
Нотно означение	C	D	E	F	G	A	B
Времева стойност

 

Музикалната динамика определя силата на звука, която варира по време на изпълнение на произведението.

	Пианисимо Много тихо
	Пиано Тихо
	Мецо-пиано Меко, но малко по-силно от пиано
	Мецо-форте Половината от силата на форте
	Форте Силно
	Фортисимо Много силно
	Сфорцандо Указва внезапно повишаване на силата.
	Кресчендо Постепенното засилване на звука. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.
	Диминуендо Постепенното намаляване на звука. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни.

==